Само белият лист ще узнае
колко черна е мойта
тъга.
Как прегръщам в сърце океани,
а се давя във капка
сълза.
Само тъмната нощ ще узнае
колко бледа е мойта
мечта.
Как жадувам за полет в безкрая,
а окови препъват
крила.
Само бързият ден ще узнае
колко бавен е изгревът
нов.
Как очаквам аз принца незнаен
с черна роза и с бяла
любов . . .